Попитай десет души какво е йога и почти сигурно ще чуеш едни и същи отговори: разтягане, гъвкавост, релаксация, намаляване на стреса, физическа форма.
Нищо от това не е грешно.
Но нищо от това не е достатъчно.
Класическите йога традиции не определят йога като тренировка и дори не я свеждат просто до начин на живот. Те я описват като точна и дълбока наука за трансформация на ума.
Йога означава единство, а не упражнения
Думата йога идва от санскритския корен „yuj", който означава съединявам, обединявам.
Какво се обединява?
Йога не е събиране на длани над главата и не е извиване на тялото в пози. Йога е разпадане на вътрешното разделение:
- между тяло и ум
- между мисли и действия
- между интелект и емоции
- между atman и Paramatman (личният дух и универсалният дух)
Когато усещането за отделеност отслабне и се появи преживяване за цялостност, това е йога.
Определението на Бхагавад Гита: Йога е баланс
Едно от най-практичните определения за йога идва от Бхагавад Гита:
Йога е баланс.
Баланс на:
- мислите
- емоциите
- действията
- интелекта
Повечето хора живеят в крайности – прекалено развълнувани, прекалено напрегнати, прекалено потиснати или прекалено амбицирани.
Балансът е рядък. А йога нарича именно него истинско майсторство.
Балансът на ума означава:
- липса на свръхреакции
- яснота вместо хаос
- стабилност вместо вътрешно колебание
Това вътрешно равновесие е йога.
Проблемът с „маймунския ум"
Класическите текстове описват ума като маймуна – скачаща непрекъснато от мисъл на мисъл.
Опитът да медитираш без подготовка е като да искаш тази маймуна да стои неподвижно.
Йога не потиска ума. Тя го тренира – постепенно, систематично – докато вътрешният хаос отслабне.
Затова йога не е единична техника. Тя е цялостна система.
Къде всъщност започва йога
Ако твоята йога практика не променя начина, по който мислиш, чувстваш и действаш, тогава йога още не е започнала.
Йога започва, когато престанем да използваме практиката, за да избягаме от себе си, и започнем да я използваме, за да останем.
